За книгата: година / Истинското име на този прекрасен писател е Домингес Бастида, но той публикува под името Бекер, втората част от фамилията на бащата което не се предава на сина. Той е роден в Севиля, в семейство на немци, които отдавна са се установили в Испания и вече са забравили родния си език. Останал сирак в ранна възраст, Бекер живее кратък живот, пълен с трудности, който се превръща в олицетворение на романтична изоставеност, както и неговите стихове. Г. А. Бекер умира в разцвета на творческите си сили от потребление. Литературното наследство на писателя е малко и повечето от неговите произведения са публикувани едва посмъртно. Приятели издадоха колекция от неговите „Стихотворения“ (1871), базирана на непълна чернова, единствената оцеляла, след като оригиналната книга, подготвена от поета, беше изгубена по време на Септемврийската революция от 1868 г. В същото време неговата проза „Легенди“ е събрана заедно, продължавайки традициите на романтичното изкуство, но Бекер вече е лишен от революционната активност, характерна за ранните испански романтици. Мирогледът на писателя е дълбоко трагичен, а романтичният му бунт се изразява главно в самоизолация от неприемливата реалност и в потапяне в света на интимните чувства, особено любовта, по същество е централният герой както на стиховете на Бекер, така и на неговата проза „Легенди“. Ако в поезията поетът се огражда от реалността, потапяйки се в субективни преживявания, то в „Легендите“ това се постига чрез пренасяне на действието в далечното, предимно средновековно минало. В испанския романтизъм жанрът на легендата става широко разпространен преди Бекер. Но, както пише испанският изследовател Анхел дел Рио, в някогашните романтични легенди „доминира духът на приключението и интригата, заедно с описателния елемент; Това е романистично изкуство. В легендата на Бекер, напротив, мистериозното, свръхестествено и магическо царуване; Това е лирическо изкуство." Съдържанието на тези легенди е разнообразно, често е заимствано от писателя от народните приказки, но почти винаги в основата на трагичния конфликт, който определя развитието на техния сюжет, е копнежът за непостижимото, невъзможното, неуловимото. Легендата „Зелените очи” е преведена за първи път от Ек. Бекетова и издадена през 1895 г.; в новоредактиран вид е включен в сборника: G. A. Becker. Любими. М., 1986. Там за първи път е публикуван превод на легендата „Лунен лъч“.З. Плавскин